Тръгване на детска градина

Когато децата ни тръгнат на детска градина или ясла, те обикновено за първи път напускат
сигурната и позната среда на своя дом. Това е голяма стъпка! За първи път родителите
поверяват децата си на други хора, като им възлагат задачата да се грижат за тях в продължение на няколко часа всеки ден, да ги придружават в развитието им и да допринасят за
тяхното обучение и порастване.
Това е чудесна стъпка, тъй като позволява на родителите повече свободно време за
самостоятелна дейност и повече независимост, а на децата дава възможност да се развиват
социално в защитена среда. Там те могат да се учат от своите връстници и да играят с тях, да
лудуват, да моделират, да пеят, да рисуват и да опознават света.
В същото време тази стъпка може да бъде изпълнена със страхове и съмнения. “Ще се чувства
ли добре синът ми там?”, “Ще бъде ли приета дъщеря ми като прекрасен човек, какъвто е тя?”,
“Ще разбера ли, ако детето ми понякога не е добре?” и “Ще бъде ли разбирано и ще получава
ли всичко, от което има нужда наистина?” Наред със страховете е копнежът децата ни, които до
скоро са били още бебета, да изпитват там толкова любов, сигурност, топлина и признателност,
колкото и у дома. Да се поверят децата на педагогическия персонал изисква голямо доверие.
Майките и бащите могат до известна степен да се доверят, като се информират за
педагогическата концепция и си изяснят конкретното ѝ прилагане. За това спомагат и
преживяванията на другите родители. Така родителите добиват известна представа и контрол
по отношение на: “Използвах всички налични средства, за да постигна най-доброто за детето
си и за себе си.” “Въпреки това невинаги е лесно да съм уверен, че детето ми – като уникална
личност, с всички свои силни и слаби страни, която обичам и познавам – се чувства добре там и
че с него се отнасят по начина, по който бих искал. Ако, например, дъщеря ми се прибере
вкъщи с плач, сутрин не иска да тръгва или говори за “несправедливости”, не е ясно какво
наистина се е случило. В подобни ситуации в главата ни бързо започват да се въртят всякакви
мисли и си представяме какво може да се е случило, и какви са учителите. Често това
продължава, докато приемем за даденост, че тези мисли съответстват на реалността. Така се
пораждат конфликти. И в този случай става дума за изясняване, за това да бъдете разбрани или
наистина да разберете другия човек. Можем да търсим решения, които да задоволяват
потребностите на всички. Не става дума да се установи кое е “правилно” или “грешно” за
детето и кой е отговорен за това, че нещо се променя.

“Действията ми имат единствената цел да създам убежище, където да се развива, формира и
укрепва човешки живот в чистата му форма.”
ФРИДРИХ ФРЬОБЕЛ, основател на първата детска градина

Ненасилствената комуникация ни помага да се съсредоточим върху всичко хубаво и ценно,
което се прави в детските градини, и върху цялата ангажираност и страст, с която учителите в
детските градини допринасят за обучението и израстването на децата всеки ден. При това
работата им е трудна. В една група те се занимават с около 25 деца с различен културен произход, на различна възраст, като най-малките не са дори на половината на възрастта на най-
големите. Това означава, че възможностите и способностите на децата за вербално и
невербално общуване са различни. Освен това те идват с различни ценности от родния дом,
които се изразяват най-вече в това, че на дадено дете е позволено да прави нещо, което е
забранено за друго. Всяко дете иска внимание заради своята уникалност и очаква да получава
това, което ще му помогне да задоволи нуждите си. Детската градина не само допълва
домашното възпитание, тя е място, където децата получават уважение, сигурност и се чувстват
като у дома си.

От книгата на https://www.amazon.ca/Want-Understand-What-Really-Need/dp/3744831531   

Книгата в преведена на български и скоро ще я издадем.