Какво е ННК, какво е ненасилствена комуникация?

Ако се интересувате какво е ННК, най-добрия начин да разберете е да се докоснете до ненасилствената комуникация. Много подходящо е за начало да изгледате тази лекция  по ННК на Маршал Розенберг и да усетите как се чувствате от нея и дали чувствате вдъхновение. Много може да се пише и обяснява и в същото време нищо няма да даде по-добра представа от това да  се срещнете и да пробвате от създателя – Маршал Розенберг. Ние работим интензивно със сетифицирания преподавател по ННК – Ирмтруд Каушат, директна ученичка на Маршал.

Какво представлява ненасилствената комуникация?

“Това, което другите правят, може да бъде стимул за нашите чувства, но не и причина за тях.”

– Маршал Б. Розенберг, д-р.

Основите на ненасилствената комуникация са наистина прости. Ненасилствената комуникация (ННК) ви помага да създадете висококачествени връзки, от които хората спонтанно се радват да допринасят за благополучието на другия. NVC използва съзнанието, езика и уменията за общуване, за да създаде рамка, от която можете да:

да изразявате чувствата и потребностите си с яснота и самоотговорност;
да изслушвате чувствата и нуждите на другите със състрадание и съпричастност;
да улеснявате постигането на взаимноизгодни резултати за всички участващи страни.
NVC често се свързва с комуникационни умения за самопомощ, но тя отива много по-далеч. Вместо формат, NVC е съзнание, основано на намерението да се създаде положителна връзка – като се признава, че взаимно обогатяващите се резултати ще произтекат от качеството на взаимоотношенията. Вместо да бъдат мотивирани от страх, вина или каквато и да е принуда, хората дават свободно и с радост, когато се чувстват добре един с друг и вярват, че техните нужди са важни за другия човек. NVC може да ви помогне да създадете такъв тип взаимоотношения в личен и професионален план.
Ненасилствената комуникация (NVC) е уникален и мощен процес за вдъхновяване на състрадателна връзка и действие. Той предоставя рамка и набор от умения за справяне с широк спектър от проблеми – от най-интимните взаимоотношения до глобалните политически конфликти.
Целта на NVC е да помогне на всички участници да усъвършенстват езиковото си съзнание, така че да могат да изразяват това, което наистина е важно за тях, както и да чуват това, което наистина е важно за другите. Тя включва емпатично общуване, чрез което можем да се настроим както към собствените си, така и към истинските нужди на другите хора.
NVC признава, че начинът, по който взаимодействаме един с друг, се определя от основните човешки мотиви, известни също като универсални човешки потребности. Като използваме NVC в ежедневието си, можем да идентифицираме и трансформираме дълбоко вкоренени “насилствени” методи на общуване, които пречат на удовлетворяващите ни взаимоотношения.

Какво представлява комуникацията с насилие?

Основите на ненасилственото общуване включват изразяване на мнение с яснота, състрадание, самоотговорност, съпричастност и за общото благо, което е точно обратното на насилственото общуване. Насилственото общуване включва заплашване, осъждане, дехуманизиране, обвиняване или принуждаване на другите, за да постигнем своето в дадена ситуация. Насилственото общуване поражда неразбиране и разочарование, болка и разногласия. Насилственото общуване, изразено в ежедневните желани взаимоотношения, е начин на мислене и говорене, който пречи на качеството на връзката, която търсим. Той може да доведе и до гняв, срам, вина, депресия и в крайни случаи до емоционално или физическо насилие.
Много от нас са научени да изразяват чувствата си в термините на това, което другият човек “ни е направил”. За съжаление не сме научени да поемаме отговорност за чувствата и нуждите си, за да искаме здравословно само това, което е от полза и е справедливо за всички участващи страни.
Преобладаващата част от хората не знаят съзнателно какво е насилствена комуникация и поради това в крайна сметка използват “насилствена” комуникация несъзнателно. Или пък нямат предвид да общуват по начин, който осъжда, унижава или манипулира другите хора. Това води до конфликти, които биха могли да бъдат избегнати с помощта на съзнанието и инструментите на “състрадателното общуване”, другото име на NVC.

Списък на потребностите от състрадателна комуникация
Състрадателната комуникация е най-ефективният начин за осигуряване на разрешаване на конфликти и посредничество, когато и дори преди комуникацията да се превърне в насилие. Както практикуващите NVC изпитват ежедневно, дори това, което изглежда като малко количество осъзнаване на собствените ни мисли, модели и поведение, може да доведе до променящи живота еволюции в общуването и съзнанието. Чувствата и потребностите са неразделна част от човешкото съществуване. Тъй като всеки ги има, те могат да осигурят основа за връзка между хората. Всеки път, когато можем да вземем един конфликт и да го дестилираме до основните чувства и нужди, в този момент хората могат да се видят като хора и е много по-лесно да се намери взаимно приемливо решение.
Списъкът на потребностите за състрадателно общуване е изключително полезен инструмент в процеса на самопознание. Идентифицирането на общите нужди на всички човешки същества може да ни помогне да разберем собствените си и на другите по-дълбоки мотиви, да ни помогне да се чувстваме по-комфортно с чувствата си и да ни помогне да се отворим към мощната уязвимост на това да бъдеш истински човек.
Списъкът на потребностите за състрадателно общуване може също така да ни помогне да оформим начина, по който избираме да взаимодействаме със себе си и с другите всеки ден.

Визия на Маршал Б. Розенберг
При разработването на процеса “Ненасилствена комуникация” през 60-те години на миналия век Маршал Б. Розенберг се стреми да научи хората от всякаква възраст, пол, етническа принадлежност или произход на невероятно ефективна алтернатива на начина, по който повечето хора са научени да общуват.
Маршал редовно използваше ненасилствената комуникация за решаване на спорове и можеше да си представи, че ще я използваме превантивно, за да насърчим разбирателството между съседите, независимо дали става дума за две човешки същества или за две граничещи нации.
Понастоящем стотици сертифицирани обучители и поддръжници на NVC работят неуморно, като преподават уменията на NVC на хора от всички сфери на живота по целия свят. Как можете да помогнете за активната подкрепа на визията на Маршал Б. Розенберг? Като изучавате и прилагате ненасилствената комуникация в собствения си живот!

Книги за самопомощ и умения за общуване на PuddleDancer Press
Книгите за самопомощ и умения за общуване на PuddleDancer Press ви помагат да се научите да трансформирате мисленето си, моралистичните си преценки и езика си, за да имате обогатяващите взаимоотношения, за които мечтаете. Когато се научите да прилагате NVC в ежедневието си, ще започнете да разрешавате конфликти с по-голяма лекота, ще се научите да искате това, което искате, без да използвате изисквания, ще започнете да чувате истинските нужди на другите с по-малко усилия, ще укрепите личните и професионалните си взаимоотношения и ще започнете да използвате пълния си потенциал. Посетете уебмагазина на PuddleDancer Press, за да закупите цялата ни колекция от NVC за самопомощ и комуникация на Маршал Б. Розенберг.

Съдържание от PuddleDancer Press. Използването на съдържанието е разрешено при посочване на авторството. Моля, посетете www.nonviolentcommunication.com, за да научите повече за ненасилствената комуникация.

Понякога ме питат: Защо ми е нужно NVC? Аз не съм насилник!
NVC е за думи
Искам да уверя всеки, който задава този въпрос:;Защо ми е NVC, аз не съм
насилник?; че не ги определям като насилници. Убеден съм, че всеки прави
най-доброто, на което е способен, за да изрази себе си.
Когато използваме думата насилие в NVC, не е задължително да говорим
само за физическо насилие. Може да изпитате и вербално насилие, като ви
наричат с имена, обвиняват ви, а хората често са възпитавани да се наричат с
имена, да се обвиняват. (Например: Как можах да бъда толкова глупав…,

Аз също бих нарекъл това насилие. Най-малкото, това не е
грижовно общуване със себе си и с другите. 
Не става въпрос само за това как изразяваме себе си, но и как другият приема
това, което изразяваме. Поради собствената си история той може да го
приеме като нещо, което не е от полза за живота му, като обвинение или
упрек.
Например: Като дете може да сте чували родителите или учителите си
да казват: "ти никога няма да се справиш…, ти си глупав, мързелив…". Ако аз
ви кажа: "би ли могъл да направиш това по друг начин, като използваш този
инструмент (например чук) вместо този (например камък)?", може би все
още ще чувате, че ви обвинявам, че косвено ви казвам, че сте глупав или
мързелив. Може да не успеете да чуете желанието ми да ви подкрепя,
защото според моя опит можете да свършите тази работа много по-лесно с
чук.
В този момент може да започне конфликт, може да се защитавате ("винаги го
правя така, това ще отнеме твърде много време, за да донеса чук"), може би
дори като ме обвинявате (като "ти винаги знаеш по-добре…, искаш да ме
покровителстваш…"). Тогава би било подкрепящо да чуем взаимно

потребностите на другия, които стоят зад реакцията. (В този пример това
може да е моята потребност да допринеса, да направя живота ви по-лесен.
Според моя опит работата е много по-лесна с чук. При вас може да става
дума за нуждата ви от самостоятелност, да вземате собствени решения и
може би за признателност, че изобщо вършите тази работа). Това би
направило по-вероятно да се приемаме взаимно, да задоволяваме нуждите
си, по начин, който ни е приятен.
NVC НЕ е за думи 
NVC излиза извън рамките на думите. Той е също така и по-важно за
съзнанието, с което общуваме. Ако сме готови да осъзнаем, че всички по
света споделят едни и същи нужди, ще спрем да използваме дехуманизиращ
език (като технократските изрази "IDP" (Internally Displaced People), за да
опишем "хора, които са били прогонени от домовете си и преселени в
страната си", обобщения като "кенийци, сомалийци, християни, мюсюлмани,
африканци, европейци". Става още по-лошо, когато наричаме хората по
някакъв начин: "плъхове, паразити, животни…", което често е предшественик
на геноцида, ако се използва за даден народ или етническа група. Това ще
промени съзнанието ни. 
Бихме могли да кажем също, че NVC е свързана с намерението, с което
общуваме с другите или със себе си.
Когато общуваме – вербално или
невербално – с някого, можем да се запитаме за нашето намерение: "Дали
казвам/правя нещо, за да си отмъстя, да нараня някого умишлено, или
намерението ми е да разбера за нуждите, които другият се е опитал да
задоволи, като е "критикувал", "обвинявал", "наричал с имена" и т.н. …?
Искам ли да се свържа с другия? Искам ли да се предпазя от повече болка?" 
Когато задавам тези въпроси, осъзнавам, че имам избор в общуването –
много хора намират това за облекчаващо и то ги връща към усещането за
живот. За да си дам възможност да задам тези въпроси, е полезно да си
поема дъх, когато чуя нещо болезнено, да създам пространство, което ми
позволява да проверя себе си: "Как се чувствам, чувайки това…, коя от моите
нужди е засегната…, с какво намерение искам да отговоря?"
Има един цитат на Виктор Франкъл : "Между стимула и реакцията има
пространство. В това пространство се крие нашата сила да избираме
реакцията си. В реакцията ни се крие нашето развитие и свобода."
(Виктор Франкъл е австрийски психолог, оцелял от концентрационните
лагери, сред които и Аушвиц, по време на Втората световна война, и създател
на "Логотерапията". Умира през 1997 г. Най-важната му книга е посветена на
преживяванията му в концентрационните лагери, заглавието на немски език
е: "…trotzdem Ja zum Leben sagen" (на български би могло да бъде "Все пак

(или никога) кажи "да" на живота", заглавието на английското издание е:
Man's Search for Meaning
Ще преодоляваме образите на враговете и ще водим преговори по
конфликти, като отчитаме нуждите на всяка от страните в конфликта.
Процесът NVC служи като постоянно напомняне да фокусираме вниманието
си върху нуждите, които имат потенциала да дадат това, което търсим – поток
между нас и другите, основан на взаимно даване от сърце. Като разглеждаме
нуждите на всяка страна в конфликта, виждайки в тях човешки същества,
какъвто съм и аз, според мен ние практикуваме духовност. 
Друг въпрос относно нашето намерение може да бъде: "Искам ли да
манипулирам/принуждавам другите да направят нещо, което аз искам от тях,
а те не искат да направят?".
Може би имам властта, ресурсите да ги принудя
да направят това, което искам, (като родител, учител, началник, някой, който
има повече физическа власт…). В същото време ще платя висока цена за това,
че използвам власт над някого, тъй като той може да помисли да си отмъсти,
да саботира това, което изисквам. 
Накратко: ще загубя връзката си с тях и може да не постигна напълно това,
което съм искал да постигна. 
Отново: Имам избор – мога да използвам власт над някого или да преговарям
с другия, като вземам предвид нуждите и на двете страни (власт със). 
Понякога упражняваме защитната употреба на властта, например за да
попречим на дете да избяга на пътя, докато към него се приближава
мотоциклет или кола, или когато някой иска да убие някого. Важно е да
прекратим употребата на този вид власт възможно най-скоро и да се върнем
към властта със/споделената власт. 
NVC ни подкрепя в създаването на емпатичен (и оценяващ) обмен с другите
въз основа на потребностите и емпатично свързване със самите нас. 
Някои принципи (предположения) на NVC
– Всеки човек е ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО (Може да кажете, че това е ясно. В същото време
има ситуации, в които някой говори за хората от друга култура/племе като за
"плъхове", "хлебарки"…)
– Универсалност на потребностите – всички на този свят имат едни и същи потребности.
Важно е да се прави разлика между потребности (нещо абстрактно, което не може да
се направи, като творчество и принадлежност) и стратегии (начини за удовлетворяване
на тези потребности, нещо изпълнимо, като посещение на семейството, среща с
приятели). 

– Има много начини/стратегии за задоволяване на една потребност
– Чувствата се коренят в потребностите: те са указател за основните потребности

– Аз съм отговорен за моите чувства и потребности и за моите действия 

– Няма добро/лошо, правилно/неправилно, има опити за задоволяване на
потребностите, понякога вредни

– Всяко действие, дори когато е вредно, е опит за задоволяване на потребностите 


– Емпатията е съзнание. Тя е свързана с пълното присъствие 

– Емпатията към себе си е основа за емпатия към другия 

– Конфликтите (в повечето случаи) възникват на нивото на стратегиите, достигането до
основните нужди подпомага връзката и по този начин ни води до решения, които
(обикновено) отчитат нуждите на всички
– Осъждането и обвинението са добре дошли като указател за неудовлетворените (мои
и на другите) потребности 

Кратко въведение в NVC

Едно от много важните послания на NVC е, че всички човешки същества по
света имат едни и същи нужди. Когато има конфликти, те обикновено не са
свързани с потребностите. Обикновено става въпрос за начините (наричани
още стратегии), които използваме, за да задоволим тези потребности. Когато
съм свързан с потребностите, мога да поискам от много хора да задоволят
потребностите ми с различни действия. Ако някой от тях откаже, осъзнавам,
че все още имам избор да помоля някой друг. Така вероятността да възникне
конфликт е по-малка. Когато съм свързан със стратегиите, тогава искам
конкретен човек/конкретни хора да задоволят нуждите ми с конкретно
действие/действия. Ако те кажат "не", е лесно да се стигне до конфликт. 
В зависимост от културата ни обаче сме се научили да задоволяваме
потребности с ограничени възможности. Например, ако имам потребност от
общност/принадлежност, в някои култури може да не е възможно човек от
мъжки пол да се среща с приятелки или дори да има приятелки, или дори да
си представи, че би било възможно да има приятелки.
Възможно е да настъпи момент, в който да съжалявам/да изпитвам
вина/срам/срам, че съм постъпил така, особено когато резултатът не е такъв,
какъвто съм очаквал.
 Ако си спомня ситуацията и се свържа с потребността,
която съм се опитвал да задоволя, като съм правил това, което съм правил
тогава, ще мога да се свържа със себе си и да скърбя за постъпката си. Тогава
мога да осъзная факта, че това действие е било най-доброто, което съм могъл
да направя, за да задоволя потребността си тогава, дори и да е било вредно
за другите или за мен самия. (За да добиете представа, можете да прочетете
пример № 7.) 
Ако стигнем до потребностите в ситуация на конфликт, често осъзнаваме, че
двете страни се опитват да задоволят едни и същи потребности чрез начина,
по който действат. В дългосрочен план това ще ни помогне да преговаряме
как и двете страни да задоволят своите потребности.
Обикновено първо осъзнаваме чувствата си, а не (не)удовлетворените си
нужди. Това ни кара да мислим, че хората могат да предизвикат чувствата ни
с действията си – и това е, което повечето от нас са научили в детството си.


Действията първо засягат нашите потребности. В зависимост от
преживяванията или от настоящата ситуация потребностите се задоволяват
или не, поради което можем да изпитваме различни чувства дори при едни и
същи действия (например някой не връща парите, които съм му дал, а той ми
беше казал, че ще ги върне до определена дата).
Когато сте наясно с потребностите си, когато изпитвате неприятни чувства, е
по-лесно да намерите стратегии/начини да ги удовлетворите. Тогава можете
да измислите молба – към себе си или към другите – и да им кажете какво
бихте искали да направят. Те все пак ще имат възможност да откажат, ако
тази конкретна стратегия не е това, което биха искали да направят. След това
бихте могли да преговаряте за начина, по който те биха искали да допринесат
за вашето благополучие.